На 1 март, Първа Неделя на Великия пост – Православна, Негово Високопреосвещенство Варненският и Великопреславски митрополит Йоан възглави богослужбата в стария митрополитски храм „Св. Атанасий“.
Заедно с него служиха председателят на църковното настоятелство на храма-домакин и епархийски съветник ставрофорен иконом Дончо Александров, иконом Божидар Янакиев и иконом проф. Теодор Стойчев, както и дякон Георги Нейчев.
Този ден е бил установен в чест на победата над ересите в IX век, след като се е отдала възможност да се преодолее ереста на иконоборството. Празникът свидетелства от една страна за признаването на иконопочитанието, а от друга – съдържа в себе си молитва към Бога никакви ереси и разколи да не разрушават църковното единство“, заяви Негово Високопреосвещенство в проповедта си, след отслужването на молебена на Неделя Православна.
Той изтъкна още: „Но ние знаем, че и след тези събития в историята на Църквата са произтичали много действия, свързани с хора, които сеели разединения, смутове, ереси и разколи. Въпреки тези опити, Църквата, по милостта Божия, съхранява своето единство и днес негови изразители са предстоятелите на Поместните православни църкви, които споменахме на този ден“.
В първата неделя на поста първоначално се чествала паметта само на пророците, вероятно свързана с темата от предната неделя, т.е. с темата за грехопадението на прародителите Адам и Ева. Затова намираме богата химнография, посветена на пророците. Апостолът (Евр. 11:24-26, 32-40), който ни разказва за борбата на пророците, както и евангелието (Иоан 1:44-52), което повествува за познаването в лицето на Иисус от Назарет предречения от пророците Месия, са избрани с оглед на горната тема. Победата над иконоборската ерес и възстановяването на иконите при императрица Теодора през 843 г. дали повод на св. Църква да учреди нов празник, който да възпоменава триумфа на Православието над иконоборската и другите ереси. Този празник бил поставен в първата неделя на поста, която била наречена Неделя на православието.[1]
„Богословието е удивителна област от човешкото умозрение. То се основава не само на логика и знание, но и на вътрешния духовен опит на човека“, каза Варненският и Великопреславски митрополит, припомняйки думите на свети Григорий Богослов, казани в едно от произведенията му, а именно, че който иска в бъдеще да стане богослов, той е длъжен да се научи да изпълнява Божиите заповеди и да не въстава против божествения порядък.
„Денят на тържеството на Православието ни дава възможност да си спомним за имената на всички, които са послужили за единството на Църквата и за проповедта за Христос. Този ден прави възможно да се помолим за Църквата от днешния ден, за съвременната Църква, за Църквата, която се сблъсква с огромни предизвикателства. Да се помолим за нейните служители, към които се предявяват особени изисквания не само от гледна точка на знанията, колкото от гледна точка на дълбочината на духовния опит, защото само чрез такъв опит, само с праведен живот можем да отговорим убедително и съкрушително на всеки опит още повече да се раздели наследието Христово“, отбеляза Негово Високопреосвещенство.
В заключение архиереят каза: „Нека Сам Господ да ни води по житейския път, милостно призоваващ ни в светата Своя Църква, даруващ ни благодатни сили за духовен ръст, просвещаващ нашия ум със светлината на божествените Свои заповеди, ограждащ ни от всяко изкушение и помагащ ни да възраснем духовно и да помним, че чрез дела ние възхождаме по степента към съзерцание, както учи свети Григорий Богослов. Или с една дума – да пазим Свещеното Предание и традицията на светата Църква. Честита Православна Неделя!“.
Цялата проповед вижте на официалния YouTube канал на Варненска и Великопреславска света митрополия:
Последва лития около благолепния храм, в която се включиха множество християни, носещи в ръце икони.
[1] Протопр. Благой Чифлянов. Православна литургика. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2008, с. 85.
Изготви: Георги Великов