В неделния ден на 20 октомври, Негово Преосвещенство Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит посети Обрадовския манастир „Св. Мина“, край София.
С благословението на Негово Светейшество Софийския митрополит и патриарх Български Неофит, владиката отслужи Яковова литургия в най-големия и красиво устроен манастирски храм, посветен на Мирликийския Чудотворец св. Николай.В древното последование участие взеха архимандрит Серафим, протойерей Борис Петров, и. д. игумен на обителта, ик. Лазар Георгиев, предстоятел на Горубленската енория, свещеник Костадин Тренев и дяконите: Георги Читалов и Пламен Николов.
Древните литургични песнопения бяха прекрасно изпълнени от клиросните певци Светослав Цеков и Войден Божков.
В края на Евхаристията мнозина християни пристъпиха и се причастиха по древния чин, с Тялото и Кръвта Христови, които за разлика от Златоустовата, Василиевата и Преждеосвещената литургия се дават по отделно: християните първо приемат Тялото Христово, а след това Кръвта Христова.
В края на богослужението еп. Поликарп изпълни поръката на Българския патриарх Неофит да отличи с офикия „иконом“ и.д. игуменът Борис Петров. Като подчерта неговите големи заслуги и грижи, които полага за манастира, той му даде нагръден кръст с възгласа: „Достоен!“.
Протойерей Борис Петров е роден през 1979 г. в София. Основно и средно образование придобива в родния си град, като завършва Техникум по хлебна и сладкарска промишленост. Висше образование придобива в Богословския факултет на СУ през 2003 г. Работи като служител на митрополитската катедрала „Св. Неделя”. През 2007 г. е ръкоположен за дякон и същата година – за свещеник. Назначен е за първи ефимерий на Обрадовския манастир и енорийски свещеник на с. Негован. На 11.11.2014г. му е дадена офикията протойерей.
Софийският викарий се обърна към присъстващия народ като настави как да разбираме и как да тълкуваме днес прочетеното св. Евангелие. За незнанието, страха и отхвърлянето на Божията благодат /случката в Гадаринската земя/, за милосърдието и състраданието бяха думите на владиката.
“Чрез добрия пример да пожънем духовен успех, не само ние, но тези които са около нас. Защото когато ние даваме, Бог щедро ни обдарява със Своята любов. Важно е, доброволно да даваме, защото тогава ще имаме духова полза… да бъдем състрадателни и щедри!”- призова владиката и добави:
“Днес, с отслужването на тази литургия може да се каже че честваме св. ап. Яков, брат Господен. Той е придружавал Иисус Христос в Назарет и е първия епископ на Иерусалим, поставен от Самия Господ Иисус Христос, за което свидетелстват св.ап. Петър и Павел. Св. ап. Яков е написал първата божествена Литургия, която изпълнихме днес, дни преди Църквата да чества официално неговия празник.” – каза владиката и преподаде първосветителския благослов на Софийския митрополит и патриарх Български Неофит.
С думи на благодарност и красив букет цветя към епископа се обърна отличения иконом Борис Петров, който сърдечно благодари за офикията и увери, че и занапред ще продължи да работи ревностно на Божията нива.
Справка:
Якововата св. Литургия носи името на св. апостол Яков, наречен „Брат Божий”. Именуван е така, тъй като има податки, че е бил сестрин син на Дева Мария от сестра й Мария Клеопова, или че е син на Йосиф от същинската му съпруга (Миней – 23 октомври, св. Димитрий Ростовски).
Св. апостол Яков е първият Йерусалимски епископ, който възглавява след Господа нашего Иисуса Христа светата Църква и като епископ председателства събора в Йерусалим от 51 година, наречен Апостолски събор.
Светата Литургия на св. апостол Яков е класическият литургичен чин на Йерусалимската църква. До нас са достигнали голям брой нейни редакции, в основата на които лежат гръцката и много ранната сирийска редакции.
Исторически сведения за този литургичен чин откриваме в един древен трактат „За преданието на Божествената Литургия” на Цариградския патриарх св. Прокъл от V век, в който той говори, че апостол Яков „оставил и предал на Църквата писмено изложение на тайнствената Литургия”.
Безспорно най-авторитетното свидетелство за Литургията на св. апостол Яков са текстовете и правилата от Пето-Шестия вселенски събор от 692 г.
Най-древният ръкопис на текста, запазен във Ватиканската библиотека под № 2282, датира почти от времето на Шестия вселенски събор, VІІ-VІІІ в.
Първото печатно издание на текста на Литургията на св. апостол Яков в България е направено от Левкийският епископ Партений. Първият превод датира от 1939 г. от немски на църковно-славянски език и това е текстът на цялото последование.
Литургията на св. Яков, брат Господен, по традиция се служи в България два пъти в годината: 23 октомври – денят, в който се отбелязва паметта на светия апостол и Неделята на светите Праотци по време на Рождественския пост.
ЗА ПО-БОГАТ СНИМКОВ МАТЕРИАЛ НАТИСНЕТЕ ТУК
bg-patriarshia.bg