На 16.02.2022 г. се навършват 150 години от избора на Видински митрополит Антим I за пръв екзарх на Българската екзархия.
По случай бележитото събитие Негово Високопреосвещенство Видински митрополит Даниил отслужи Божествена света Литургия в митрополитския храм „Св. Николай Чудотворец“, гр. Видин. С архиереят съслужиха Негово Високопреподобие архимандрит Антим, протосингел на Видинска митрополия, Високоблагоговейните и Благоговейни отци ик. Владимир Петров, ик. Методи Ванков, свещ. Григорий Георгиев, свещ. Илия Симеонов. След светата литургия бе отслужена панихида, в която молитвено участие взеха и други свещеници от града.
В памет на приснопаметния Видински митрополит и пръв български екзарх Антим I, ученици от Математическа гимназия „Екзарх Антим I“ поднесоха венци, за да почетат патрона на своето училище. Венци поднесоха представители на местната и общинска власт в града и на културни институции.
В своето слово по случай празнуваното събитие, митрополит Даниил напомни за основни моменти от служението на Екзарх Антим. Той изтъкна дълбоката вяра и вярност на Бога, отговорност и самоотвержена преданост на църковното и народното дело у Екзарха, добродетели, който се проявяват у него още с встъпването му в духовното поприще и чрез които Бог довежда до успешен край възлаганите му послушания. “Факт е, че в една изключително сложна обстановка, делото с което се заема Екзарх Антим – събирането на сведения за зверствата при потушаването на Априлското въстание и организиране запознаването на правителствата на великите сили в Европа за реалното положение на народа ни в Османската империя съществено допринасят за свикването на Цариградската конференция през есента на 1876 г. От друга страна, с риск за живота си, той устоява на натиска от Високата порта от името на целокупния ни народ да изрази благодарност на правителството за грижите към народа ни. С това свое действие Екзархът изразява убеждението си, че Българският въпрос не може да се реши удовлетворително за народа ни в рамките на Османската империя. На практика до такъв резултат достига и Цариградската конференция. Това проправя път към Руско-турската Освободителна война от 1877-1878 година, която завършва с освобождаването на Отечеството ни! Можем убедено да кажем, че ежедневният молитвен труд, с който Екзархът се е застъпвал за народа ни пред Бога, както и проявената на дело любов до самоотречение принасят благословени плодове за църковното дело, народа и Отечеството ни.”
Вечна и блажена да бъде паметта на приснопаметния Български Екзарх Антим I!
